Променя ли се трудовото възнаграждение по време на извънредното положение?
24.4.2020
Кодексът на труда в България не дава възможност за едностранно намаляване на трудовото възнаграждение от страна на работодателя.
Намаляване на размера на възнаграждението се допуска единствено по взаимно писмено съгласие на страните. Същевременно е възможно размерът на възнаграждението по време на извънредното положение да се повлияе от начина на организация на работата, който компанията ще реши да възприеме.
В тази статия ще разгледаме какво може да се случи със заплащането ви във връзка с някои ситуации, свързани с пандемията от COVID-19.
От обявяването на извънредното положение бяха приети редица актове от различен ранг, които засягат уредбата на трудовите правоотношения, най-важният от които е Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДИП), който беше изменен считано от 9 април.
С този закон бяха въведени нови разпоредби в Кодекса на труда, които дават право на работодателя за срока на извънредното положение - за част от него или за целия период, да променя едностранно мястото на работа или продължителността на работното време.
Въвеждане на работа от разстояние и дистанционна работа
По силата на новия чл. 120б от Кодекса на труда работодателят може със заповед за времето на извънредното положение да въведе работа от разстояние без за това да е необходимо съгласие от служителите. В този случай договореното в трудовия договор между работодателя и служителя възнаграждение остава без промяна, защото със заповедта за възлагане на работа от разстояние се изменя единствено мястото на работа. Всички други условия от трудовия договор, включително възнаграждението, остават непроменени.
Намаляване на продължителността на работното време
За времето на извънредното положение е възможно много работодатели да прибегнат до въвеждане на непълно работно време, като продължителността на непълното работно време продължава да не може да бъде по-малка от половината от законоустановената. Съгласно новите текстове на КТ, установяването едностранно на непълно работно време не е допустимо да се използва за отделен работник или служител и може да се приложи само за работници и служители на пълно работно време. Въвеждането на намалено работно време за определен период би намалило пропорционално приходите, от което вероятно следва и възнаграждението да се определи пропорционално на отработеното време. Възнаграждението до пълния размер на осигурителния доход за януари 2020 г. на работниците и служителите, за които е установено непълно работно време, може да се компенсира от мярката "60/40" по ПМС № 55.
Установяването на непълно работно време крие и своите негативни последици за работниците и служителите. Намалява се пропорционално с непълното работно време трудовото им възнаграждение, натрупвания осигурителен стаж, размера на обезщетението за безработица, което биха получавали впоследствие, и др. Запазват се пълният размер на натрупвания за периода трудов стаж и платеният годишен отпуск, защото непълното работно време се установява поне за половината от законоустановеното за работниците и служителите работно време.
Преустановяване на дейността на компанията или на отделно звено от нея
ЗМДИП въвежда изменения на КТ, по силата на които работодателят има право да преустанови дейността на компанията, на част от нея или на отделни нейни служители. Преустановяването за периода на извънредното положение или част от него може да стане или със заповед на самия работодател, или да е наложено от държавен орган.
В случай на такова преустановяване на дейността, без значение дали със заповед на самия работодател, или след заповед на държавен орган, служителите имат право да получат своето пълно възнаграждение. Съгласно новия чл. 267а от Кодекса на труда, за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
По време на престой поради намаления обем на работата работодателят може да възложи на служителите временно друга работа (чл. 120 от Кодекса на труда), като в този случай на служителят се дължи възнаграждение според изработеното, но не по-малко от договореното заплащане.
Ползване на неплатен отпуск
Според ЗМДИП работодателят няма право едностранно да ви предостави ползването на неплатен отпуск. С оглед намаляването на приходите и с цел оптимизиране на разходите за възнаграждения на служителите обаче е възможно работодателят да ви предложи да подадете молба за ползване на неплатен отпуск на основание чл. 160 от Кодекса на труда.
Важно:
Независимо от допуснатото обратно действие на мерките, предвидени със закона, а именно - от обявяването на извънредното положение (13 март 2020 г.) не е коректно работодателят, възползвайки се от чл. 7, ал. 2 ЗМДИП, със задна дата да предостави без съгласието на своите работници или служители отпуск, считано от 13.03.2020 г., нито да установи за тях непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 КТ. Затова такава заповед следва да се издаде с действие само занапред - от 24.03.2020 г.
Настоящата статия не представлява правна консултация и има само информативно значение.
