Само 41% от работещите в България са с положителна нагласа към ваксината срещу COVID-19

9.12.2021

Живеем с пандемията от коронавирус от януари 2020 г., като тя засегна всички сфери на живота ни. Създаването на ваксини се ускори благодарение на безпрецедентното сътрудничество между международната фармацевтична индустрия и правителствата.

Ваксината срещу Covid-19 в момента се използва в целия свят и докато това помогна да се забави скоростта на инфектиране и донякъде да се върнем към нормалния начин на живот, може да се каже, че към ваксината има смесени чувства и притеснения. Това е тревожно, тъй като негативната нагласа към ваксините и несигурността или нежеланието за ваксинация са потенциално голяма бариера пред овладяване на пандемията в дългосрочен план.

Проучване сред работещите

За да научим повече за нагласите на хората към ваксинацията, Paylab.com, част от който е Zaplatomer.bg, проведе международно проучване сред извадка от 15871 служители от 7 различни държави - България, Хърватия, Чешка република, Унгария, Румъния, Словакия и Словения.

Респондентите в проучването заемат длъжности на различни нива - от неквалифицирани работници до висш мениджмънт; имат различно образование - от основно образование до докторска степен; получават различно възнаграждение - ниско, средно и високо заплатени; включват различни възрастови групи - от под 25 г.  до над 55 г., като са представени и двата пола.

Анкетираните служители бяха помолени да изберат от следните твърдения:

• Аз съм за ваксинацията и съм ваксиниран
• Аз съм против ваксинацията
• Колебая се, притеснявам се, но съм по-скоро за ваксинацията
• Колебая се, притеснявам се, но съм по-скоро против ваксинацията

Служителите подкрепят ли ваксината?

Ако се вземат предвид общите резултати, ¾ от всички респонденти от Словакия, Чешката република и Унгария в голяма степен подкрепят ваксината и са ваксинирани. Най-висок е резултатът в Румъния, където 80% от заетите са посочили, че са ваксинирани и са за ваксината. Рязък е контрастът с България, където само 41% от отговорилите са за ваксината и са ваксинирани, и Хърватия, където малко повече от половината (53%) подкрепят ваксината.

Табл. 1: Нагласи към ваксинацията срещу Covid-19 на респондентите в избрани държави 

Групата с високи доходи

При служителите, попадащи в групата на най-високоплатените в Словакия, Румъния, Чехия и Словения - без значение от позицията, която заемат, образованието или пола - огромното мнозинство са ваксинирани и за ваксинацията.

В сегмента на хората с най-високи заплати в Унгария, Хърватия и България картината е малко по-разнообразна, като в зависимост от нивото на позицията, образованието и възрастта - между 33% и 100% от високоплатените унгарци подкрепят ваксинацията, между 50% и 100% от хърватите и между 56% и 100% от българите също са за ваксината.

Интересно е да се отбележи, че всички респонденти на възраст над 55 години в тази високоплатена категория във всички страни (с изключение на България, където липсват респонденти в тази категория), са за ваксината и са ваксинирани.

Табл. 2: Нагласи към ваксинацията срещу Covid-19 на хората с високи доходи в избрани страни  

Групата с ниски доходи

Процентът на респондентите с най-високa несигурност относно ваксината е сред групата с по-ниски възнаграждения и съответно степен на образование. Това се отнася за всички държави с изключение на Румъния, където 100% от неквалифицираните работници са за ваксината. Разликата с останалите страни, участващи в проучването е голяма. Например 40% от най-нископлатените унгарци са против ваксината, а 57% от тези с по-ниско образование също нямат доверие на ваксината. Сценарият е сходен в повечето държави, което показва необходимостта от информиране, насърчаване и адресиране на опасенията на тези групи хора.

Табл. 3: Нагласи към ваксинацията срещу Covid-19 на хората с ниски доходи в избрани страни 

Какви са разликите между поколенията?

В Словакия, Чехия и Унгария около ¾ от всички възрастови групи са на едно и също мнение и са за ваксината - колкото по-високи са нивото на образование и заеманата позиция, толкова по-висок е този резултат. В Словения резултатите са малко по-ниски, а в Румъния числата са дори по-високи, като около 80% в повечето възрастови групи подкрепят ваксинацията. В България обаче никоя от възрастовите групи не подкрепя категорично ваксината. В България с най-положителна нагласа са респондентите над 55 години, като 55% от тях вече са ваксинирани.

Табл. 4: Нагласи към ваксинацията срещу Covid-19 на респондентите над 55 г. в избрани държави

Заключения

Съществува ясна разлика в нагласите в седемте държави. От извадката анкетирани служители изглежда, че като цяло румънците имат най-положителна нагласа към ваксината срещу Covid-19, докато българите са с най-отрицателна.

Като цяло мъжете и жените във всяка държава имат сходни нагласи към ваксината - изглежда няма съществена разлика между половете.

Колкото по-висока е позицията и заплатата, толкова по-положителнo е отношението към ваксинацията; същевременно, колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-голямо изглежда доверието към ваксината.

Отрицателните нагласи към ваксините са основен проблем пред общественото здравеопазване в Европа и е важно посланията на здравните институции да са насочени към тези опасения, особено за хората с по-ниско образование и доходи, които видимо изпитват по-голямо недоверие.